вра́нче
вранче
Лема
вранче
Извор
том 1, стр. 418, редослед 37
- —
необ. дем. од вранац Вук Рј.ӯз ж ~ _ вра́нчев, -а, -о који припада вранцу.
Изворни текст (OCR)
вра́нче, -ета с необ. дем. од вранац. Вук Рј.ӯз ж ~ _ вра́нчев, -а, -о који припада вранцу.