гу̀да̄ч
гудач
Лема
гудач
Извор
том 1, стр. 587, редослед 2
- 1.
гуслар; виолинист(а).
— Увече пред свадбу дозваше цигане гудаче.
- 2.
необ. гудало.
— Удари гудачем о никлени пулт и кафана затрешти.
Изворни текст (OCR)
гу̀да̄ч, -а́ча м 1. гуслар; виолинист(а). — Увече пред свадбу дозваше цигане гудаче. Шапч. 2. необ. гудало. — Удари гудачем о никлени пулт и кафана затрешти. Рад. Д.